| Радамир |
| ЧРТ |
| КВЧ |
| Продукти |
| Статии |
| Контакти |
ООД «Радамир-Р»
Клинични изпитания | Паразити | Решение на проблема | ГРВ и Радамир | Какво е структурирана вода | Аудио/видео
Отчет за проведена работа с прилагане на уреда забиорезонансна терапия „Радамир”
Министерство на здравеопазването на Украйна
Запорожска Медицинска академия за следдипломна просвета
Катедра по инфекциозни болести
За периода ноември – декември 2006 г. и януари – февруари 2007 г. са се лекували 11 болни, амбулаторно – 14 болни, продължават да се лекуват 2-ма болни в стационара на областната инфекциозна болница – гр. Запорожие.
Пациент – Ф., 55 год.
История на заболяването № 5269.
Диагноза: Червен вятър на лицето, еритематозна форма, средно тежко протичане.
Анализ на кръвта при постъпване: левкоцити – 3,2; СОЕ – 20 мм/ч; при изписване: левкоцити – 5,5; СОЕ – 10 мм/ч.
Постъпил е в болницата на третия ден от началото на заболяването с телесна температура – 39–40оС; в стационара температурата спада до нормална в продължение на 3 дни.
Лечението се провежда с лекарствени препарати във вид на инжекции – мускулно, в продължение на 5 дни; КВЧ-терапия – 5 дни; ФРИ-терапия + прехвърляне на информация от патологичното огнище върху вода (пиене на водата и външно обработване на лицето).
В резултат – отокът и хиперемията значително намаляват след 2 дни, към 5-я ден остава незначителна хиперемия и олющване на кожата.
Пациентка – Н., 39 год.
История на заболяването № 5623.
Диагноза: Червен вятър на лявото стъпало и пищяла, еритематозна форма, среднотежко протичане.
Постъпва в стационарното отделение на 3-я ден от началото на заболяването с телесна температура – 37,8оС.
В кръвта: левкоцитоза, повишен СОЕ.
Локален статус: оток и разграничено от здравите тъкани хиперемия на лявото стъпало и пищяла, болезненост и увеличение до 1 см на слабинните лимфни възли.
Направени са 7 сеанса на КВЧ и ФРИ-терапия. Отбелязано е бързо спадане на отока на крака, болковият синдром е преминал на 3-я ден. На 5-я ден от лечението хиперемията е само на стъпалото. Болната е изписана на амбулаторно доизлекуване.
Пациентка – С., 64 год.
История на заболяването № 326.
Диагноза: Червен вятър на левият глезен, болезнена форма, среднотежко протичане.
Заболяването е започнало с вдигане на Т. 38оС, главоболие. На 3-я ден болната е забелязала участък с хиперемия и оток на левия пищял, опитала се е да се лекува самостоятелно.
След влошаване на общото ú състояние, тя се обръща за медицинска помощ.
В отделението е назначена антибактериална терапия. Проведени са 6 сеанса КВЧ-терапия, ФРИ-терапия с прехвърляне на информация от огнището на инфекцията и урината върху вода, ежедневно в продължение на 6 дни.
През първите 3 дни значително спада отокът на пищяла, болката в крака престава да безпокои. Температурата се нормализира за 2 дни. Лечението е прекъснато поради командировка на пациентката.
Пациентка – Н., 28 год.
История на заболяването № 5469.
Диагноза: Хронична, често рецидивираща херпесна инфекция; синдром на хронична умора и имунна дисфункция.
Боледува от 15 год. възраст, когато за пръв път се появяват херпесни обриви по лицето.
През последните 3 години ежемесечно се появяват херпесни обриви върху устните или носната лигавица. Често боледува от ОРВИ. С постоянна Т. 37,2оС, 37,5оС, намаляване на работоспособността, сънливост, отпадналост, периодични тъпи болки в тялото.
При изследване на кръвта е открита лимфомоноцитоза, по данни на имунограма – вторично имунодефицитно състояние (незавършена фагоцитоза, намаляване на количеството IgA, G, в кръвта – Herpes simplex
IgG 29.1 (при норма < 10). Ig 36.8 (при норма < 10).
Вирусът на прост херпес е изолиран от кръвта на пациентката.
В продължение на 10 дни са се провеждали следните терапии – КВЧ и ФРИ, и честотно-резонансна терапия. Болната едновременно с това е била подложена и на противовирусно медикаментозно лечение.
Общото състояние значително се подобрява, станала е по-активна, преминава главоболието, сутрешната Т. спада до нормалната, вечерната – периодично се вдига до 37,4оС.
При контролно изследване на кръвта, вирусът на обикновения херпес от първия тип не е изолиран.
Месец след изписването при вирусологична контрола, вирусът не е открит, клинична картина на херпесна инфекция не е проявена.
Пациентката продължава да се наблюдава.
Пациентка – Д., 34 год.
История на заболяването № 5469.
Диагноза: Хронична херпесна и папилома вирусна инфекция.
В продължение на 6 месеца болната е била на медикаментозно лечение. През ноември 2006 г. се обръща с оплакване по повод възникнала на фона на лечението дисбактериоза и невъзможността да продължи химиотерапията. Оплаква се от метеоризъм, непостоянни болки в околопъпната област и корема, склонност към запек, намаляване на апетита, намаляване на работоспособността и емоционалния тонус, парене и подуване в областта на уретрата и вагината, периодично появяване на бяло течение.
При изследване от носа е изолиран епидермален стрептокок 5 х 106, от лигавицата на гърлото – фекален ентерокок – 5 х 106, стрептококмити с 107, пиогенен стрептокок 107.
Анализът на фекалиите показва наличието на дисбактериоза, липса на бифидо - и лактофлора, увеличаване на количеството на чревните бацили, гъби кандида 2 х 104.
Проведено е медикаментозно лечение.
От 8.11.2006 г. се провежда и КВЧ и ФРИ-терапия с информационно прехвърляне от урина и вагинален секрет върху вода и пиене на тази вода и вагинални тампони обработени с нея.
На 26.11.06 г. е направен гинекологичен преглед – патология не е открита (без отоци и хиперемия на шийката на матката, течението липсва).
Подобрява се самочувствието, изчезват диспептичния проблем, метеоризмът и болките в корема.
Но след месечният цикъл (през това време лечението е прекъснато) болната отбелязва, че пак се появява усещане за оток в областта на уретрата и слабините (възможно е и да е от това, че по време на прегледа лигавицата е била обработена с йод). Лечението продължава.
През януари пациентката е била прегледана от гинеколог. Патология не е отбелязана, но в продължение на два месеца болната се оплаква, че на 3 – 4-я ден след mensis се появява обилно течение от вагината, което много я безпокои.
При изследване е открито неголямо количество на коки; секрети на гъбична флора липсват. Освен това, след нарушаване на диетата се появява дискомфорт в корема. Изпражненията са неустойчиви. Предписани са вагинални свещи, а ректално се прилага анкарцин.
Направени са 10 сеанса КВЧ и ФРИ-терапии с прехвърляне на информация от секретите върху вода.
Прегледът на 8 февруари: самочувствието е удовлетворително, оплаквания липсват. През март предстои клинична и вирусологична контрола (за присъствието на папилома вирус).
Пациентка – И., 23 год.
История на заболяването № 5510.
Диагноза: Инфекциозна мононуклеоза, хронична форма, хроничен пиело нефрит, астеничен синдром.
Пациентката е прекарала инфекциозна мононуклеоза, потвърдена лабораторно Х – ХІ.2005 г.
След изписването от стационара три пъти е прекарала простудни заболявания, а през януари 2006 г. – пиелонефрит, очевидно от вирусно-бактериален характер.
При преглед у болната е отбелязана хиперемия на дъгите и задната стена на гърлото; хипертрофия и пръхкавост на сливиците; поредица от най-задните лимфни възли до 1 см в диаметър.
Размерите на черния дроб и далака са в норма. Периодично поддържа субфебрилна температура в продължение на няколко дни.
Общата кръвна картина е без особености. Увеличен е тимолов показател (6,5 ед. при норма 4 ед.); в урината – незначителни промени.
Успоредно с медикаментозна терапия се провежда и КВЧ и ФРИ-терапия № 10. По време на лечението температурата се нормализира, общото самочувствие се подобрява, намаляват лимфните възли.
През декември 2006 г. е направена антипаразитна програма в продължение на 12 дни плюс записване на информация от слюнката, прехвърлянето ú върху вода при всеки 2 дни.
По време на лечението два пъти се появява вдигане на температурата до 37,5о. От 9-я ден на лечението температурата се нормализира, остават само няколко уголемени ъглочелюстни лимфни възли (до 1 см), кръвната картина е без особености.
През януари – 2007 г. вирусологичната картина е нормализирана. Допълнително медикаментозно лечение не се е наложило.
Пациентката продължава да бъде под наблюдение.
Пациентка – Ю., 12 год.
Диагноза: Инфекциозна мононуклеоза
Лекувала се е амбулаторно от участъков лекар от 25.11.06 г. с диагноза: лакуларна ангина.
Обръща се за консултация на 30.11.06 г. във връзка с продължителна температура, запушване на носа, увеличени шийни лимфни възли – до 2 см, увеличени най-задните – и от двете страни са във вид на верига с размери до 2 см, увеличени са и подмишните и слабинните лимфни възли.
Черният дроб е увеличен с 2 см, далакът с 1-1,5 см, изпъква извън крайната ребърна дъга.
Кръвна картина: левкопения (1 – 4,2); лимфомоноцитоза открит е вирусът на Епштейн–Бар.
На детето са направени 5 сеанса КВЧ-терапия (в областта на челюстните лимфни възли, ИВТ-терапия в продължение на 6 дни ежедневно прехвърляне на информация от слюнката върху вода.
Температурата се нормализира на 3-я ден от лечението, възстановява се носовото дишане на 3–4-я ден, лимфните възли се смаляват до размерите на малки грахови зърна на 5-я ден. Размерите на черния дроб и далака се нормализират към 10-я ден на лечението.
Едновременно е била назначена и стационарна медикаментозна терапия.
Вирусологична контрола – през януари 2007 г.
Пациент – Р., 14 год.
Насочена е за консултация от детска поликлиника през януари – 2007 г. за потвърждаване на диагноза, във връзка с това, че в продължение на няколко години кръвната картина показва повишено количество на моноцити.
При прегледа: определят се уголемени задни и слабинни лимфни възли (до 1 – 1,5 см в диаметър), безболезнени, подвижни.
Незначителна хиперемия на задната стена на гърлото.
Краят на далака се намира на ребърната дъга, черният дроб е увеличен с 2 см, краят е чувствителен.
Майката заявява, че при момчето периодично се повишава температурата до субфебрилна по 3-5 дни, съпроводено от влошено самочувствие.
При изследване: левкопения в кръвта, лимфомоноцитоза, атипични моноклеари 17 %, вирусът на Епштейн–Бар.
Чернодробна проба АЛТ – в нормата, тимоловата – 7 ед.
Диагноза: хронична ВЕБ.инфекция.
На детето е назначена противовирусна терапия.
Едновременно се провежда ИВТ-терапия (пренасяне на информация от слюнка и урина) и КВЧ-терапия.
Контролният анализ на кръвта на 6-я ден от лечението показва: левкоцити 5,5 х 109, лимфоцити – 38 %, моноцити 8 %, мононуклеози – липсват.
Температурата се нормализира, самочувствието се подобрява.
Лимфните възли – най-задните са се смалили, но веригата им още се определя, слабинните лимфни възли са с нормална големина.
След приключване на лечебния курс през февруари пак е открит вирусът ВЕБ. Започва антипаразитна терапия и ИВТ-терапия.
Пациентка – Соня, 4 год.
История на заболяването № 5505.
Диагноза: остра чревна инфекция, предизвикана от дизбактериоза на червата.
При детето е изразен метеоризъм, оплакване в областта на корема, намален апетит, неспокоен сън, температура 37,1оС.
Направена е КВЧ- и ФРИ-терапия в продължение на 4 дни.
Горепосочените оплаквания са преминали, апетитът се е подобрил, нощният сън е спокоен.
На 5-я ден майката самоволно напуска стационара, заедно с детето.
Пациент – Даниил, 1 год. 3 мес.
История на заболяването № 5507.
Диагноза: остра чревна инфекция, термично изгаряне на рамо и предмишница ІІ и ІІІ степен.
Лечението се провежда във връзка с изгарянето. ФРИ-терапия, в резултат на което става бърза епителизация на изгорената повърхност с образуване на нежна кожичка. Отокът е преминал.
Пациентка – М., 24 год.
История на заболяването № 5912.
Диагноза: остра чревна инфекция (камнилобактериоза) дехидратация І степен.
Оплаквания: гадене, повторно повръщане, отпадналост, течни изпражнения, конвулсивни болки в корема.
Болната страна от медикаментозна алергия (не понася пеницилин, гентамицин и др. антибиотици), затова освен инфузионна терапия, медикаменти не е взимала.
Във връзка с Болковия синдром беше проведена КВЧ-терапия в продължение на 5 дни.
Болковият синдром напълно е потиснат при 3-то денонощие, болките не са се повторили.
Пациентка – В., 68 год.
Диагноза: хронична херпесна инфекция с поразяване на очите и пикочните пътища, вторичен имунодефицит.
Боледува в продължение на 2 години. Преминала е стационарно лечение по повод херпесния кератит, получила е противовирусна терапия.
Периодично се появяват обриви на лицето, а през последните 3-4 месеца – около пикочния канал.
При изследване се откри висок показател на антитела IgG против вируса на обикновения херпес – 1.
Направен е втори курс на противовирусна терапия. Имала е ремисия в продължение на 1 месец. Оплаквала се е от болки в областта на уретрата, болезнено уриниране, периодично повишаване на Т.
По лицето – корички от обриви (огнището е с размер 1,5 см), общото състояние е удовлетворително.
При изследване се определя повишен титър на антитела IgM и IgG към вируса на простия херпес.
В имунодиаграмата – левкопения (3,8), лимфоитоза намален фагоцитарен индекс, титър на антитела от всички класове.
Предписана е медикаментозна терапия (противовирусна имуномодулираща противовъзпалителна). Едновременно е проведена ИВТ-терапия в продължение на 10 дни (с пренасяне информация от урина върху вода), КВЧ-терапия № 10, след това антипаразитна терапия за 8 дни, а в същото време се е продължила ИВТ-терапията.
По време на лечението преминава болковия синдром, подобри се настроението. Нови обриви не се появяват. В лечението е направена почивка. Контролната е назначена през м. март – 2007 г.
Пациентка – Ф., 34 год.
Диагноза: хронична херпесна инфекция синдром на хронична умора.
Болната преди 6 месеца за пръв път усеща симптоми на оглушаване, сънливост, чест субфебрикитет по няколко дни, световъртеж.
През 2005 г. се изследвала в Института по биотехнологии в Киев. Бил е открит вирусът на простия херпес – 6 и вирусът на Епштейн – Бар. Лекувала се е в продължение на 1 месец с противовирусни препарати. За 2-3 месеца е имала незначително подобрение. По икономически причини не е успяла да продължи медикаментозната терапия.
Лекувана е с КВЧ-терапия № 12, ФРИ-терапия с пренасяне на информация от урина върху вода и с информация от течен кордицепс върху вода. След 6-7 сеанса започва бързо подобрение на общото състояние, значително се разреждат пристъпите на главоболие, преминават болките в ставите и мускулите, много рядко се усещат някакви болки по път на нервните стволове на горните крайници, изчезва необходимостта от дневна почивка, става по-бодра, подобрява се емоционалния тонус. Отказва се от продължаване на лечението през януари 2007 год.
При 12 годишната ú дъщеря, по думите на болната се наблюдават същите оплаквания, като основното е постоянно главоболие.
Детето има същите вируси. На преглед не е идвало, но майката е донесла урина на детето от която се е пренасяло информация върху вода, а също и от кордицепс. Майката съобщава, че 2-3 дни след приемането на тази вода пи детето почти е преминало главоболието и се е удвоила работоспособността.
Пациентка – М., 38 год.
През септември 2006 г. е прекарала заболяването опасващ лишей. Лекувала се е в стационарната болница на бърза помощ. Получила е кратък (5 дневен) курс на противовирусна терапия (зовиракс). След изписването в продължение на няколко месеца е страдала от болки в местата на бившите обриви, болки в областта на сърцето. (Херпесните обриви са били върху лявата странична повърхност на гърдите), периодични болки в ставите. Появяват се херпесни обриви върху устните 3-4 пъти на годината.
Болната страда от хроничен пиелонефрит, хроничен аднексит, бактериална вагиноза.
При изследване са открити антитела IgG към вируса на простия херпес в цитонамазката от уретрата – гарднерели и уреаплазми.
Обръща се за помощ на 2.02.07 г.
На болната се назначава медикаментозна терапия. Върху болковите зони е проведена КВЧ-терапия и ФРИ-терапия в продължение на 10 дни, ИВТ- (пренасяне на информация от вагинален секрет върху вода и от урина върху вода три дена поред, след това веднъж на 3 дни).
Болките в гърдите престават след 4-5 ден от лечението. От 3-5 ден на КВТ се засилва вагиналното течение, след което спира.
От 17.02.се провежда курс на антипаразитна терапия. Пациентката продължава лечението. Състоянието е задоволително, болки не се изявяват. Контролата е назначена през м. март 2007 г.
Пациентка – С., 33 год.
Диагноза: неспецифичен язвен колит, дисбактериоза на червата, перихондрит на дясното ухо.
През юли 2006 г. е прекарала токсичен хепатит, развил се на фона на вземане на препарати по повод неспецифичен язвен колит. Обръща се към катедрата в края на ноември 2006 г. с оплакване от периодични тъпи болки в околопъпната област, несвързани с приемане на храна; изпражненията са течни – 3-4 пъти в денонощие, понякога слузести; сутрешна отпадналост; намаляване на трудоспособността.
При изследване: на кръвта: хемоглобин – 92 %, увеличение СОЕ, повишена тимолова проба. От ухото – обилен ръст на епидермален стрептокок, от изпражненията – стафилокок ауреус 107. Успоредно с медикаментозно лечение е назначена ФРИ-терапия с пренасяне на информация от ушната кал върху вода; КВЧ-терапия. Проведени са 9 сеанса. След първия сеанс изчезва болковия синдром от ухото, на третият ден значително намалява отокът на ушната мида, а на петия ден всичко е в нормата. Продължава се с лечение на стомашно-чревната патология.
През декември на болната е била приложена антипаразитна терапия от 10 сеанса, едновременно с това е провеждана и ИВТ. Изостряне не е наблюдавано. По време на лечението болната е получавала и ентеросорбенти. Контролен преглед през 2007 г. – показва ремисия.
Следваща контрола през март.
Пациент – П., 23 год.
Диагноза: хроничен гастродуоденит, алергичен дерматит на кожата на лицето, атерома на лявата буза (оперирана), дисбактериоза.
По челото и бузите се наблюдават участъци на хиперемия с елементи на папулозни обриви, отделни гнойни пъпки.
При анализ на изпражненията за дисбактериоза липсва лакто- и бифидофлора, присъстват хемолизиращи чревни бацили 1 х 106, ентеробактерии 106.
Наред с медикаментозната терапия се е провеждала и КВЧ- и ФРИ-терапия с пренасяне на информация от патологичното огнище върху вода. Отбелязано е подобряване на състоянието на стомашно-чревния тракт и намаляване на процесът върху лицето. Лечението продължава.
През януари 2007 г. пациентът преминава курс на антипаразитна терапия – 10 сеанса и ИВТ. Отбелязва се значително подобрение. Оплаквания в стомашно-чревният тракт липсват, гнойните обриви са преминали. Пациентът се нуждае от козметични услуги.
Пациент – П., 35 год.
Диагноза: изостряне на хроничен холецистопанкреатит, дисбактериоза на червата.
Боледува от 1 година. Наблюдавал се е от центъра по дисбиоза по повод дисбактериоза на червата ІІІ степен.
От ноември 2006 г. се изостря хроничен холецистопанкреатит с изразен болков синдром, възникнал на фон на грубо нарушаване на диета, метеоризъм, диспентични оплаквания, субфебрилна температура.
При прегледа е установено: езикът е покрит с бял налеп, сух; коремът е умерено подут; болезненост в точката на жлъчката, лявото подребрие. Черния дроб изпъква на 0,5-1 см изад края на ребрената дъга. Изпражненията са неустойчиви, един – три пъти дневно с примес от слуз. Белите дробове и сърцето – без особености.
Кръвна картина: относителна левкоцитоза (1, - 9200) преместване на кръвната формула в ляво СОЕ – 2 мм/ч. Болният е получавал КВЧ-терапия № 8 по 7 мин. в областта на черния дроб и панкреаса. След 3-я сеанс болковият синдром е потиснат, ФРИ-терапията се провежда в продължение на 10 дни със записване на информация от урина (двукратно) и от кръвта (веднъж от вената) върху вода, която е предназначена за пиене.
От 5-я ден на лечението общото състояние се нормализира, Т-та спада до нормална и повече не се вдига, болките в корема изчезват, метеоризмът намалява. Две седмици от началото на лечението се нормализира и анализа на кръвта.
След завършването на курса на КВЧ- и ФРИ-терапиите, се проведе и ЧРТ – няколко сеанса на антипаразитна терапия, след което пациентът заминава в командировка в добро състояние и самочувствие и се отказва от по-нататъшно лечение.
Пациентка – И., 34 год.
Диагноза: хроничен ринофарингит с бактериално-алергичен характер във фаза на изостряне.
Болната се оплаква от запушен нос, значително затруднено носово
дишане, нощта провежда в седнало положение, от носа изтичат оскъдни слузести секрети.
Направени са 6 сеанса на КВЧ-терапия (по 2 на ден в продължение на 3 дни) и ИВТ-терапия със записване върху капсулата на информация от слузест секрет от носа и поставянето ú върху проекцията на сънната артерия.
При преглед от оториноларинголог се установява, че след тридневно лечение (без медикаменти) отокът на носната лигавица е спаднал, възпалителните явления са изчезнали, дишането през носа е свободно. От по-нататъшно лечение пациентът се отказва.
Пациентка – М., 37 год.
Изпратена е за консултация на 10.01.07 г. във връзка с оплаквания от субфебрилна температура в продължение на няколко месеца, отпадналост, намаляване на работоспособността. Периодично се появява треска, тъпи болки в тялото. Боледува от хроничен пиелонефрит, консултирана от уролог през януари е получила антибактериална терапия. Често боледува от простудни заболявания.
При преглед – бледа кожа, изобилие от бенки и папиломи, увеличени подмишни лимфни възли. Черният дроб е увеличен с 1,5 см, далакът е в нормата. Изпражненията не са устойчиви.
Болната е изследвана за TORCA-комплекс, вирусен хепатит, кръв за стерилност.
Открити са антитела на IgG към ЦМВ – 150 (нормата е 9,0), останалите маркери са отрицателни. Чернодробната проба е отрицателна. От гърлото е изолиран златист стафилокок, от урината – клебсиела и стафилокок, от изпражненията – клебсиела – 107.
При вирусологично изследване на кръвта в ПЦР цитомегаловирус не е открит.
Диагноза: хронична инфекция на пикочо-половите пътища. Разпространена дисбиоза – (черва, МВП, гърло), астетичен синдром.
Направена е медикаментозна терапия. Направена е КВЧ-терапия № 10, ИВТ – (информация от слюнка и урина) в продължение на 12 дни с всекидневно презаписване. Състоянието на болната се подобрява след 10 дни от началото на лечението, нормализира се общия анализ на урината, tо – не се повишава, подобрява се настроението. От антипаразитната терапия се отказва поради липса на свободно време. Контрола е назначена през февруари. Засега състоянието е стабилно, активно, tо – нормална. Изостряне ИМП – отсъства.
Пациент – Артем, 11 месеца.
История на заболяването № 662.
Диагноза: ротавирусна инфекция, ацетонемичен синдром.
Пациентка – Аня, 4 год.
История на заболяването № 642.
Диагноза: ротавирусна инфекция, ацетонемичен синдром.
Пациент – Денис, 3 год. (амбулаторно лечение)
Диагноза: ротавирусна инфекция, ацетонемичен синдром.
Пациентка – Минада, 5 год. (амбулаторно лечение)
Диагноза: ротавирусна инфекция, асоциирана дисбактериоза на червата, ацетонемичен синдром.
На децата са били проведени по 3-4 сеанса ИВТ- (пренасяне на информация от урината върху вода) за ефективно копиране на ацетонемичния синдром с добър ефект (ацетонът напълно е изчезнал и у тримата след третия сеанс, при детето с дисбиозата – на четвъртия ден).
Във връзка с ремонтни работи в отделението изследванията временно са прекъснати.
На няколко пациенти са били направени кратки курсове КВЧ-терапия и ФРИ-терапия по повод простудни заболявания. Лечението протича бързо и ефикасно.
Проведен е ИВТ (пренасяне на информация от урина и прехвърляне върху вода) в продължение на 3-4 дни.
Асистент на катедрата за инфекциозни болести ЗМАПО
Кандидат на медицинските науки:
Г.Ф.Пономаренко